Името на града идва от долината с форма на бобено зърно, в която се разполага първоначалното село — днешният квартал „Христо Ботев“. С времето малкото селище в полите на планината израства в град и дава името си на цялата община.

Районът около Бобов дол е обитаван още в дълбока древност от траките. Селището се споменава в писмени извори от XVI век, в османски данъчни документи. Векове наред това е било малко земеделско и пастирско селище, чийто живот се преплита с този на съседните села в Кюстендилския край.

През епохата на Възраждането общността укрепва духовно и просветно. През 1822 г. е издигната църквата „Свети Никола“ — белег за вярата и съхранената българщина. През 1881 г., малко след Освобождението (1878 г.), отваря врати и първото училище, което поставя началото на образователната традиция в селището.

Още през 30-те години на XIX век френският геолог Ами Буе проучва находищата на каменни въглища в района — предвестник на онова, което ще преобрази съдбата на града.

Промишленият добив на въглища започва през 1891 г. Въглищата постепенно превръщат тихото селище в работническо средище. През 1907 г. е учредено търговско дружество за добив на въглища (със съдействието на княз Фердинанд). През 1917 г. е построена теснолинейна железопътна линия до Дупница, която свързва мините с останалата част на страната и улеснява износа на ценното гориво.

Градът има два основни квартала. „Христо Ботев“ (в западната част) е наследник на първоначалното село — с предимно къщи. „Миньор“ (в източната част, в местността Банковица) е изграден през средата на XX век и е предимно с жилищни блокове.

Населението е растяло бързо в епохата на въгледобива и е намалявало след закриването на мините:

• 1880 г. — 583 души
• 1946 г. — 2 520 души
• 1978 г. — 8 306 души (най-много)
• 2011 г. — 5 737 души
• края на 2025 г. — 3 963 души

Истинският възход настъпва след 1944 г., когато Бобов дол се превръща в голям въгледобивен и индустриален център. Изгражда се комбинатът „Бобов дол“ с множество рудници, а край града е построен и енергийният център ТЕЦ „Бобов дол“ (1973–1975 г.).

През 1980-те години градът преживява своя връх: над 7300 миньори добиват годишно над 2 милиона тона въглища. В тези десетилетия в Бобов дол идват работници от цялата страна и дори от чужбина, а населението достига най-високите си стойности. Това е епохата, която извайва облика на града — „миньорската столица“ на Кюстендилско.

С промените след 1989 г. и постепенното изчерпване и закриване на рудниците градът навлиза в труден период. Намалява населението, много млади хора заминават към по-големите градове. Днес Бобов дол е част от регионите във въглищен преход: предстои закриването на ТЕЦ-а, а общността търси ново икономическо бъдеще чрез диверсификация, нови умения и местни инициативи.

Този сайт е една такава гражданска инициатива — да помогне на хората да се справят с дигиталния свят и да съхрани паметта и полезната информация за града на едно място.

Сърцето на духовния живот в града е възрожденската църква „Свети Никола“ (1822 г.), в квартал „Христо Ботев“. В града има и евангелска съборна църква, и адвентистка църква. За забележителностите и манастирите в по-широкия край вижте страницата „Опознай Бобов дол“.

Образованието в Бобов дол има корени от 1881 г., когато отваря първото училище. Днес в града работят СУ „Христо Ботев“ (1.–12. клас), ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ и детската градина „Дружба“.

Контактите на училищата и читалищата ще намерите в раздела Услуги и телефони.

Бобов дол е родният град на видни българи:

• Георги Василев (р. 1946) — футболист и треньор.
• Пламен Орешарски (р. 1960) — икономист и политик, бивш министър-председател на България.
• Борис Дали (Борислав Делибалтов, р. 1982) — популярен български поп-фолк изпълнител.
• Петър Велчев — биатлонист.

Истинските герои на града обаче са поколенията миньори, чийто тежък и достоен труд десетилетия наред изгражда икономическата мощ на региона.

След местните избори през октомври 2023 г. кмет на община Бобов дол е адв. Елза Величкова. Общината обхваща град Бобов дол и редица съседни села.

Подробен списък на кметовете през годините не е общодостъпен онлайн. Ако разполагате с такива сведения, ще се радваме да допълним историята — пишете ни на страницата Контакти.

Миньорската памет на града се пази в Градския исторически музей, който разказва за тежкия, но горд труд на миньорите. Спортният живот е свързан с футболния клуб „Миньор“ — име, носещо духа на работническия град.